Доньо Петров Донев е виден български кинорежисьор, сценарист, художник и педагог, оставил трайна следа в българското анимационно кино и карикатура. Той е роден на 27 юни 1929 г. в Берковица и умира на 28 ноември 2007 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.

Доньо Донев е автор на над 100 анимационни филма. Рдица от неговите творби са отличени с престижни награди от международни кинофестивали в Хихон, Барселона, Лондон, Оберхаузен, Тампере, Бостон, Солун, Варна, Билбао, Краков и други.

През 1954 г. завършва графичното отделение на Художествената академия в София, а през 1959 г. специализира в „Союзмултфилм“ в Москва. От 1997 г. е професор в НАТФИЗ, където преподава анимационна режисура. Анимационните шедьоври на Доньо Донев

Творческа кариера:

• 1954 - 1956: Работи като карикатурист във вестник „Вечерни новини“.
• 1956 - 1970: Художник и режисьор в отдела за мултипликационни филми в СИФ.
• 1970 - 1993: В САФ „София”, където е и ръководител на творчески колектив.

Първият му анимационен филм като художник е „Грух и Грушка“ (1957), а с „Дует“ (1961) дебютира като сценарист и режисьор. Работи върху анимационната поредица „Тримата глупаци“ от 1970 г. до 1990 г.

Доньо Донев е главен редактор на вестника, носещ името на емблематичните му герои - „Тримата глупаци” (1989-1997), а от 1997 - на в.

Известни филми:

• „Дует“ (1961)
• „Стрелци“ (1967) - сценарист
• „Тримата глупаци“ (1970-1990)

Като карикатурист, Доньо Донев представя много изложби в България и в чужбина.

Признание и награди

Доньо Донев е удостоен с множество награди и отличия за своя принос към българското изкуство и култура. Сред тях са:

• 1965 Орден „Кирил и Методий” - ІІ ст.
• Наградата за анимационно кино на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) за 1979 г. за цялостно творчество.
• Димитровска награда за 1980 г. за анимационните филми „Умно село“, „Де факто“, „Кауза пердута“.
• Званието „Заслужил артист“ (1972), „Народен артист“ (1986).
• Голямата награда на СБФД за цялостното му творчество (1989).
• Орден „Народна република България“ (1989), наградата за карикатура и рисунка „Чудомир“ (1993).
• Наградата за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура (1995).
• Годишната награда на Фонда за поддържане на изкуството в България при Съюза на българските художници (СБХ) (1998).
• Орден „Стара планина“ - първа степен (2000).
• Наградата за цялостно творчество на секция „Карикатура“ на СБХ (2005).
• Специалната награда на Дома на хумора и сатирата в Габрово за най-остроумна карикатура (2007).

Награди от международни фестивали за анимационни филми:

• „Златен пеликан“ на Втори световен фестивал за анимационни филми в Мамая, Румъния (1968) за филма „Стрелци“.
• „Златна богиня“ за филма „Приятелите на Гошо Слона“ в Хихон, Испания (1969).
• „Златната воденичка“ за филма „Тримата глупаци“ , Барселона, Испания (1971).
• Специална награда на кинофестивала в Техеран, Иран за филма „Умно село“ (1972).
• Голямата награда в Оберхаузен, ФРГ и Първа награда на кинофестивала в Лайпциг (1974) за филма „Де факто“ и много др.

Творчеството на Доньо Донев е важна част от българското културно наследство и продължава да вдъхновява нови поколения художници и аниматори.

В условията на Холодната война главен обект на сатирата са политическите и икономически доктрини на западния свят. Подложена на критика е и държавата, чак до най-ниското ниво - чиновниците в сферата на държавните услуги.

Попытку реконструировать жанр карикатуры в условиях тоталитарной системы правления в Болгарии с 1944 по 1989 год предпринимает выставка "От газеты до музея", которая уже пять месяцев привлекает посетителей в Музей искусства социалистического периода.Она содержит 150 карикатур указанного периода, среди авторов которых такие известные болгарские художники, как Илия Бешков, Александр Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Асен Грозев, Георгий Анастасов, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чаушов, Стефан Десподов и др.

Местом, где карикатуры увидели "белый свет", является газета. Многие из представленных образцов появлялись на страницах еженедельника "Штурмовак" и фронтовой газеты "Часовой". В 1946 году вышел первый номер еженедельной юмористической газеты "Стыршел" (шершень). Это название стало нарицательным и главной трибуной болгарской карикатуры.

"Комическое давно стало мощным инструментом влияния, пропаганды и навязывания идей и идеологий. Тоталитарные общества умело используют его и превращают в оружие эту уникальную способность человека - смеяться", - отмечают кураторы выставки, которая доступна для посещения до 31 марта этого года.